ПИСМО ОТ ШОТЛАНДИЯ През 1995 г. имах възможността да работя с група деца от "Къщата на Алиса и нейните приятели" към Дом на културата "Средец", гр. София по програмите на Философия за Деца. През месец май, когато децата излизаха във ваканция, аз се подготвях да пътувам за Глазгоу, Шотландия. На тържеството по случай "последния учебен ден" с г-жа Дима Велева обявихме това съвпадение. Тогава някакси се получи така, че ние с Дима Велева започнахме да записваме въпросите на "нашите" деца до въображаемите шотландски деца. Аз поех ангажимента да изработя едно голямо картонено табло-писмо, в което да препишем вече зададените въпроси - разбира се на английски език, и да предам това писмо на една конкретна група деца, която също участва в занимания по Философия за Деца. Както се вижда по-долу, в това писмо отсъстват "философските" теми. Очакванията да се получи едно "философско" писмо не се оправдават. И наистина, не може да се търси философичността само при въпросите. Философизирането предполага развитие на диалогичното, развитие на гледната точка от която се пита. Но това, което може да се види непосредствено в тези най-обикновени въпроси е тяхната откритост. Откритост, която идва от едни пълни с енергия и самочувствие хора, които са готови да се справят с всякакви трудности, та дори им остава и да "помагат". С тези деца работеше цял екип чудесни учители - по музика, природа, физкултура, рисуване и т.н. В никакъв случай не искам да кажа, че философите сме били сами в работата си - напротив. Но това, което е наша отговорност и не може да бъде споделена с другите специалисти се състои именно в умението в едно най-обикновено питане да разпознаем източника на гордост и самочувствие, и без значение в коя точно област на живота е питането наша задача е да подкрепим питащия в търсенето на отговор, за да има той и самочувствието както да отговаря сам, така и да приема другите отговори. А сега ето и самото "писмо":
|
